Природата на гравитацията .
Основни тезиси:
1. Пространството е оптически анизотропно , неговата електромагнитна проницаемост , а изкривяването на светлинните лъчи в гравитационно поле се обясняват с електромагнитната и оптическата анизотропност на физическия вакуум около гравитационните маси. Плътноста на физическия вакуум, оптическата плътност около гравитационните маси е по голяма, отколкото в космоса, затова се получава изкривяване на светлинните лъчи, фотоните,червено и виолетово гравитационно изместване (изместване на дължината на вълните и енергията), изменение на скороста на светлината!
2. Изкривяването на светлинните лъчи доказва оптическата анизотропност на пространството в близост до гравитационни маси.
3. Скороста на светлината в пространство с оптическа анизотропност не е константа, тъй като скороста на светлината зависи от оптическата плътност на физическия вакуум, от негова електромагнитна проницаемост: . Това обяснява „забавянето на времето” в гравитационно поле , тъй като скороста на светлината в гравитационно поле е по-малка отколкото в открития космос.
4. Материята, „частици”(„корпоскули”): електрони, протони , неутрони и пр. са особена форма на електромагнитните вълни, затова гравитацията има оптическа форма както за фотоните, така и за частиците.
5. Масата, гравитационната константа - са величини, зависещи от плътноста на физическия вакуум.
6. Пространството е макроанизотропно и микроанизотропно
Установена е природата на гравитацията
Това не е хипотеза, не е просто завършена теория, а истинско откритие. Удава ни се да намерим просто обяснение не само на механическото проявление на гравитацията, но и на най-загадъчното и проявление – гравитационно оптически ефект на изкривяване на светлинен лъч близо до гравитационна маса, червеното, виолетовото гравитационно изместване на честотата на фотоните, забавянето на времето в гравитационно поле и много други ефекти.
Това откритие напълно ще промени физическото възприемане на природата от космологията до квантовата физика.
Известно е че, светлинните лъчи (електромагнитните вълни) изкривяват своята траектория в близост до гравитационни маси. Това проявление на гравитацията се е обяснявало като следствие на изкривяването на пространството. В теорията на А.Айнщайн и неговите многочислени последователи това изкривяване на пространството има, чисто абстрактен-математически характер и е абсолютно лишено от каквото и да е физическо съдържание. Изкривяването на светлинните лъчи в гравитационно поле - това е оптически физически ефект, и за това трябва да има оптическа природа! Например , ако пред вас на масата светлинните лъчи се пречупват в чашата с вода, вие не започвате да твърдите че пространството в чашата с вода е изкеривено и няма да започнете да създавате сложни математични тензорни модели за това изкривено пространство...
Изкривеното пространство е анизотропно по определение. Физическата анизотропия означава , че оптическата и електромагнитната проницаемост на пространството не е константа. Напомням, че така наречената електромагнитна и оптическа проницаемост на средата е произведение от електрическата и магнитна проницаемост на вакуума: Оказва се че , електрическата и магнитната постоянни не са константни , а величини , зависещи от плътноста на физическия вакуум.
Пространството не е изкривено в близост до гравитационните маси, а е анизотропно оптически. Както е известно, светлината се пречупва в средата , когато се променя електромагнитната проницаемост на средата или както казват, оптическата плътност на средата. Простанството , физическият вакуум притежава оптическа и електромагнитна проницаемост . Електическата и магнитната проницаемост на вакуума са величини а не постоянни(константи)! Изкривяването на светлинните лъчи в гравитационно поле, абсолютно доказва че пространството е оптически анизотропно! Оптическите явления трябва да имат физическо обяснение , логично в рамките на физичната оптика. И само в оптиката!
Светлинните фотони движещи се в оптически анизотропна среда , променят дължината на вълната си, скороста , енергията, а не само изкривяват своята траектория. Попадайки в оптически по плътна среда, дължината на вълната на фотона и на всяка електромагнитна вълна се намалява а енергията нараства. Около гравитационни маси физическият вакуум има по голяма плътност , затова, фотоните движейки се към гравитационната маса, изкривяват своята траектория по посока на центъра на масата при което тяхната дължина на вълната намалява, а енергията им нараства. Това просто обяснение в рамките на физическата оптикаописва така нареченото виолетово гравитационно изместване. При движение на фотона откъм гравитационната маса, произхожда обратния процес: Дължината на фотона нараства а енергията му намалява – това е така нареченото червено гравитационно изместване. Червеното и виолетовото гравитационно изместване се обясняват в рамките на физическата оптика като следствие на движението в оптически анизотропна среда.
От анизотропноста на физическия вакуум следва много важно следствие: Скороста на светлината също не е константа, а зависи от електромагнитната плътност на физическия вакуум. Това следва директно от формулата:
Изкривяването на светлинните лъчи в гравитационно поле доказва оптическата анизотропност на пространството , а в анизотропното пространство скороста на светлината зависи от оптическата плътност на пространството. Това означава че , скороста на светлината, електромагнитните вълни а също и на всички физически процеси в гравитационно поле е по-малка отколкото в откритото космическо пространство . Това обяснява забавянето на времето в гравитационно поле. Електромагнитната , оптическа анизотропия на пространството на физическия вакуум обяснява целия спектър на гравитационно оптическите явления: изкривяването на светлинните лъчи в гравитационно поле, червеното и виолетовото гравитационно изместване на енергията и дължината на фотоните, промяната в скороста на светлината и забавянето на времето в гравитационно поле.
Възниква логичният въпрос, а как оптическата анизотропия на физическия вакуум влияе на движението на частиците и материята? Това също се обяснява в рамките на физическата оптика, тъй като частиците това ... са също електромагнитни вълни с особена солитоноподобна структура. Няма никаква материя , това е специфична форма на електромагнитните вълни от типа на солитона, която е затворена в тясна област от пространството. Електромагнитното поле вътре в такава електромагнитна вълна е толкова мощно, че изменя физическите свойства на околното пространство, (нелинейна оптика) при това вълната се оказва оптически затворена във вид на много тесен вълнови пакет(солитон). Устойчивоста на солитона се обяснява много добре в рамките на нелинейната оптика. В дадения случай се образува граница на пълно вътрешно отражение – пречупване, когато вълна е затворена , като вълна СВЧ в обемен резонатор. По този начин се обяснява и корпускулярно – вълновия дуализъм на частиците представляващи особена форма на електромагнитните вълни. В спектралната скала на дължината на вълните, те заемат място от ренгеновото до гама излъчването и нагоре. Тези вълни не винаги са устойчиви , целият зоопарк от кратко-живеещи частици, получавани в ускорителите – това са неустойчиви солитони.
Анхилацията на частиците и античастиците е ъплен преход на частиците във фотони, а също и обратния процес – възможноста за образуване от два гама кванти на позитрон и електрон или двойка протон-антипротон, доказва , че частиците – това са само една от формите на електромагнитните вълни. Така както материята е една от формите на електромагнитните вълни, така и гравитнацията за материята има същата форма както и за фотоните. Разликата е в това че , фотонът попадайки в гравитационно поле ь забавя своята скорост, а солитонната вълна(материята) се ускорява. Това обяснява дисперсията на електромагнитните вълни.
http://izob.narod.ru/p0015.html Андрей Мелниченко
Антигравитационната водно-механична двигателна система представлява въртящ се метален пръстен по чиято периферия е навит маркуч или търба по която циркулира посредством водна помпа , вода . В случая водата замества въртящите се дискове , при което се избягва огъването на оста около която се движи водата , в посока на централната вертикална ос...
